PADMA-ЛОТУС -LAYA-ОБИТЕЛ
(от санскрит)
Разтваряйки се на разсъмване и затваряйки се при залез, Лотосът олицетворява възраждането на Слънцето и всяко друго възраждане, възобновяване на жизнените сили, енергията, връщането на младостта, безсмъртието.
Лотосът символизира живота на човека, както и на Вселената,
неговият корен, потопен в тинестата почва, олицетворява материята,
стъблото, подаващо се от водата, - душата,
а цветът, обърнат към Слънцето е символ на духа.
Цветът на Лотоса не се мокри от водата, както духът не се опетнява от материята, защото Лотосът олицетворява вечния живот и духовността.
Египтяните смятали, че Лотосът е първото цвете, което се е появило на земята. Те го почитали като свещено цвете и символ на живота, творчеството, красотата, чистотата, стремежа към cлънце и светлина. Това велико цвете е разцъфнало, издигайки се от дълбините на първичните води, и е понесло на своите листенца живота, въплътен в образа на слънчевото божество. От Лотоса се ражда богът на слънцето Ра. Изгряващото Слънце често са представяли във вид на Хор, който се издига от Лотоса, олицетворяващ Вселената. Цветът на Лотоса е служил за трон на Озирис, Изида и Нефтида. Като символ на процъфтяването и плодородието Лотосът бил атрибут на мемфиския бог на растителността Нефертум, който се изобразявал като юноша. Образът на Лотоса може да се види в цялото египетско изкуство, водейки началото си от лотосовидните капители, храмови колони и завършвайки с миниатюрни съдове и красиви накити. Във ведическите скриптове тялото на бог Кришна е описано като разцъвтяващ Лотус.
В Древна Индия Лотосът бил символ на Вселената и символизирал творческата сила.
Смятало се е, че той е изображение на земята, която плува във Вселената, подобно на цвета, ако се движи по повърхността на океана,а чашката на цветето по средата се отъждествявала с планината на боговете Меру.
Когато Вишну* се събужда от неговия пъп израства цветето Лотос, а в него се ражда Брахма, съзидаващ света. Дворецът на Вишну е обкръжен от пет езера със сини, бели и червени лотоси, които блестят, като изумруди и сапфири.
С Лотоса е свързана съпругата на Вишну - Лакшми, богинята на красотата, щастието е благополучието. Според един мит, когато боговете и асурите разпенвали океана, подобно на Афродита - от него с лотос в ръцете излязла Лакшми. В други легенди се казва, че Лакшми е възникнала в самото начало на сътворението, изплувайки от първосъздадените води върху цвят от лотос; оттук са нейните имена Падма или Камала ("лотосна").
Тронът във вид на лотос е атрибут на много почитани будистки божества.
* Бог Вишну - творец и пазител на света, начало, среда и край на целия свят.
В будизма Лотосът символизира изначалните води, духовното разкриване, мъдростта, нирваната, чистотата и верността. Лотосът е посветен на Буда, като Буда се смята за сърце на лотоса, той сяда на трона във вид на напълно разтворен цвят. От тук и Лотуса се олицетворява със сърцето, но не физическото сърце, а духовното.
В будизма с появата на Лотоса се свързва началото на нова космическа ера. Пълното разцъфване на свещеното цвете олицетворява колелото на непрекъснатия цикъл на съществуване. В будисткия рай, както и в рая на Вишну, във водоемите, направени от скъпоценности, цъфтят удивителни лотоси от различни цветове.
Един от най-могъщите и любими бодхисатви в будизма, е Носещият Лотос Авалокитешвара - Богът, който гледа надолу със съчувствие... Към него е насочена милиони пъти повтаряната молитва: Ом мани падме хум, "О Съкровище в сърцевината на лотоса"… Той държи в една от левите ръце лотоса на мира.
В Китай Лотосът се е почитал като свещено растение още преди разпространението на будизма и олицетворява чистота, целомъдрие и производителна сила. Съгласно традицията на китайския будизъм, Лотосът олицетворява соларния огън, а също така времето, невидимо и всепоглъщащо, разкриване на всичко съществуващо, мира и хармонията. На западното небе, в лотосовия рай, се намира лотосовото езеро, където сред цветя, в обкръжението на бодхисатви възсяда Амитофо - Буда на Запада.
В даоската традиция една от осемте безсмъртни, добродетелната дева Хе Сян-гу се изобразявала държаща в ръце символ на чистотата - цвете бял лотос на дълго стъбло, огънато подобно на свещен жезъл за изпълнение на желанията.
От Египет, Индия и Китай символиката на лотоса прониква и в други страни.
В Гърция и в Рим Лотосът се е считал за растение, посветено на Хера и Афродита. В златна лодка във формата на лотос извършва едно от своите пътешествия древногръцкият герой Херакъл.
Херодот наричал розовия лотос, който се смятал за най-свещен и чудодеен, "розова лилия на Нил".
Надпис в Храма на Хатхор в Дендери гласи:
"Вземи си лотос, който е съществувал от началото на времената, лотос свещен, който е царувал над голямо езеро, лотос, който излиза за теб от Унит, той освещава с листенцата си земята, която преди това е била в мрак".