Как да се справим със стреса на работното място, стреса в къщи, стреса в живота ни

Аз не съм тялото си, но моето тяло е моят дом.
То е връзката със света, в който живея, то чувства, страда и тържествува заедно с мен…

Има много твърдения, че в днешното бързо време губим връзка с душата си, но дали можем изобщо да общуваме с душата, ако нямаме пълноценен диалог с тялото? Виждаме ли сигналите, които то ни изпраща? Чуваме ли безмълвния му шепот? Разпознаваме ли приятелите и враговете му?

Често забравяме, че тялото е единственият кораб, с който плаваме през бурния океан на живота и не можем просто ей така да го заменим при пробойна. Ние, съвременните хора, придобиваме твърде човешкия навик да издевателстваме над физиката си, да неглижираме пристанищата за почивка и нехайно да махаме с ръка: „Не сега, нямам време, друг път…“. Считаме, че това е приемливо поведение, когато нетърпеливо ни побутват деца, кариера, семейни задължения или безкрайна поредица от други сериозни задачи, които „не търпят отлагане“. Така, освен със своите малки възходи и падения, се сдобиваме с големи дози стрес - невидимият властелин на новото време.

Човешкият организъм е перфектно балансирана система

Емоциите непрестанно „говорят“ с тялото и повечето болести и неразположения са резултат от шум в този разговор, от нарушаване на баланса. Хроничният стрес е енергийна отрова – първо се просмуква в ума и в чувствата ни, а след това попива в тялото и го затлачва с боклук. Емоционалните нечистотии отслабват имунната система и даваме накъсо. После хукваме по лекари, правим десетки изследвания, ровим симптоми и диагнози в интернет и се побъркваме още повече. Или пропадаме в друга крайност – започваме да четем твърде много книги за самопомощ, отричаме стреса, игнорираме го, претендираме със свое заучено 24-часово щастие - без почивка, без моменти на тъга, без мигове на страх. Колко изтощително…

Стресът може да се появи отвсякъде, по всяко време

Той може да се появи от ситуация, от обстоятелства, от неспокоен ум, от начин на живот.
Искаме или не, трябва да признаем, че сме част от свят, в който стресът е неизбежен и често прераства в тревожност. Няма смисъл да лъжем себе си, че той може да бъде унищожен, но може да бъде надхитрен.

За да променим картините на мислите е добре да започнем от тялото. Обичаното тяло става силно и има енергията да доминира над стреса. Тяло, към което се отнасяме с грижа, ласка и любов укротява апокалиптичните сценарии, омиротворява ги и носи спокойствие.

Обичано тяло е тялото, което се движи.

Застоят е неподвижност, равнозначен е на бавно умиране. Според някои проучвания дългото заседяване на едно място, освен че изкривява стойката и води до схващания, съкращава реални години от живота. Oставете колите и тръгнете пеша поне през уикендите. Не бройте стъпки, не го правете насила, ходете за удоволствие. Тичайте, правете йога, скачайте на батут, следвайте собствения си темперамент. Дишайте и разгръщайте потенциала на белия си дроб, вдишвайте момента, не се закачайте за ума, оставете го да се рее, докато се движите в хармония и лекота.

Обичано тяло е тялото, което се смее

Смехът предпазва сърцето, намалява нивото на кръвната захар, има обезболяващ ефект върху гръбначния стълб и подобрява циркулацията на кръвта. Още повече – продължителният смях може да замести фитнеса като стяга коремните мускули и ни прави тип-топ за плажа или за онова вталено костюмче, което пазим в гардероба. Смейте се често, смейте се искрено и от сърце, без да осъждате, без да се подигравате, смейте се без задръжки, с глас. Смехът е най-приятната зараза, може пък да я прихване още някой, които също има нужда.

Обичано тяло е тялото, което умее да чувства

Любовта Е винаги, във всичко и навсякъде. Понякога е розова, друг път сивее, но винаги съществува чрез устните, думите, очите, дланите, сълзите… Всичко в този свят опира до любов. Не я заключвайте в себе си, не я превръщайте в страх, омраза или безсилие. Изживявайте я пълноценно! Когато тежи – изкрещете я, изплачете я, но не я дръжте в себе си, защото не ѝ е там мястото. Сълзите са прекрасен начин за хипервентилация и за очистване от ненужни и нежелани емоции.

Обичано тяло е докосваното тяло

Нахранете го с допир, с приятни усещания и аромати. Ароматерапията повлиява добре много заболявания и подобрява метаболизма. Уханията минават през кожата и взаимодействат с мозъка. Лавандулата изчиства стреса, салвията хидратира, ментата подобрява храносмилането, хвойната действа върху работата на бъбреците, лайката се бори не само с вътрешното напрежение, но и с кожни проблеми и акне, жълтият кантарион побеждава безсъние. Ароматерапията и правилното дозиране на етеричните масла регенерират тялото и рестартират ума.

Различните видове масажи са прераждане за физиката и за психиката. Източните техники, създадени на основата на акупресура и акупунктура, разглеждат тялото като система от медиани, които отговарят за вътрешните органи. Всяка медиана е канал, през който протича жизнената енергия (наричана кундалини, прана, чи или ци). Когато организмът е стресиран или под силно напрежение, тези канали се задръстват от емоционални шлаки. Това възпрепятства свободното движение на „чи“ и ние започваме да боледуваме. Целта на източните масажи е да изчистят блокажите, които пречат на свободната енергийна циркулация и така да върнат нашия тонус и здраве.

Възстановителните и дълбоко-тъканните масажи работят с мускулите и костната система, премахват локалните замърсяванията, отнемат болката и подобряват цялостното поведение на тялото.
Бюти и релаксиращите масажи са истинско блаженство. Връщат увереността и чувството наистина да Бъдеш и да се усещаш прекрасно в кожата си.

Най-добрата инвестиция в собственото ни здраве е времето, което отделяме за себе си, моментите, в които съумяваме да се свържем с телата си и чрез тях да достигнем до съкровената си същност - отвъд игрите на егото, далеч от всичко, което не е част от нас. И, когато се появи тъмната сянка на стреса, ще имаме непоколебимостта да му кажем: „Не и този път, благодаря, ти не си част нито от моето тяло, нито от моя ум. Мога да се справя прекрасно без теб. Скрий се някъде и гледай!“

За Падмалая: Теодора Славова