Времева линия на масажа
3000 пр. н.е. КИТАЙ: Написана е най-старата известна книга за масаж „Cong-Fu of the Toa-Tse“. Преведена на френски през 1700 г.
2760 пр.н.е. Най-древният китайски трактат по медицина „Ней Дзин“ описва докосването и натиска като начин за терапия. Тази медицина е с начало от времето преди Жълтия Император – Хуан Ди. Легендата гласи, че той пръв е записал тези познания в трактата Хуан Ди Ней Дзин (Трактат за вътрешното на Жълтия Император), за да се запазят за поколенията. B тpактата cа фоpмулиpани пpедcтавите за cтpоежа и функциониpането на човешкия оpганизъм.
2500 пр.н.е. Египтяните откриват рефлексотерапията. Един от малкото документи, даващи представа за древноегипетската медицина, показва лечение на рефлекторните зони на ръката и стъпалото, е изображение на около 4200 години, което се намира на гроба на лекар от Заккара в Египет. На изображението има надпис: “Прави така, че да ми вдъхнеш здраве и благополучие, а след това се стреми да не ми причиниш болка.”
1800 пр.н.е. Аюрведа - Книгата „Изкуството на живота“ включва масажни техники. В Индия е поставен акцент на масажните терапии, които се занимават с поддържане на психичното здраве и профилактика и лечение на заболявания.
1555 пр.н.е. Открити са медицински папирусидатиращи от това време, съдържащи средства за всички видове заболявания и методите на приложение са описани подобно на тези, използвани в ароматерапията и билковите лекарства днес.
1000 пр.н.е. Омир пише за маслата използвани за намазване на тялото след къпане и ефекта им в процедурите за разкрасяване
776 пр.н.е. За да се подготвят за Олимпийските игри атлетите са били намазвани с олио и масажирани преди състезание с идеята тялото да стане еластично и мускулите да бъдат подготвени за физически движения. Използвана е специална техника на масажиране с кръгови движения за подобряване на кръвообръщението, започваща винаги от крайниците към сърцето. След масажа атлетите поръсвали тялото си с пясък, за да изчистят порите и да предотвратят обилно изпотяване. След тренировка и състезание също е бил прилаган масаж, но той бил по-лек и релаксиращ. Най-често е било използвано маслиново олио съчетано с ароматно масло от върба. Маслото е било съхранявано в малки бутилчици, които често атлетите носели завързани на китките си.
500 пр.н.е. Херодик – древногръцки лекар предписва гимнастика, масаж и диета, при които се използват масла и билки за облекчаване на болките и постигане на доброто здраве. Херодик препоръчва разтриването на тялото да бъде първоначално леко, а в последствие бързо с прилагане на по-силен натиск, като масажът се завършва с бавни движения. Херодик се смята за основател на лечебната гимнастика и неговите теории се разглеждат като основа на спортната медицина.
460-380 пр.н.е. Хипократ – ученик на древногръцкия лекар Херодик използва фрикция за лечение на навяхвания и изкълчвания (наречена anatripsis- от гръцки „за триене“) като се базира на това, че болестта е резултат от естествени причини и тялото има силата да се лекува от само себе си. По-късно написва етичен кодекс, който днес познаваме като Хипократовата клетва. Хипократ пише "съедиението може да бъде разхлабено с масаж; триенето предизвиква стягане или разхлабване на тъканите, което води до намаляване или удебеляване; честото триене води до намаляване, а мекото, леко и умерено - до заздравяване на тъканите". Според теорията на Хипократ, различията в човешките настроения са вследствие на липсата на баланс между четирите телесни течности: кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз. 475-211 пр.н.е. Акупунктурата като метод за лечение, е описана от китайците в така наречените “Канони на медицината“. Те съдържат описание на 649 точки, които могат да бъдат пробити с игла за добро здраве.
200 пр.н.е. Гръцкият лекар Гален използва естествени магнити за облекчаване на болката при лечението на много заболявания. Измежду важните приноси за медицината са и откритията на Гален, свързани със сърдечно-съдовата система. Той е първият, който забелязва, че има разлика в цветовете на венозната и артериалната кръв.
100 - 44 пр.н.е. Римската империя: Римският естественик Плиний е бил разтриван редовно, за да се облекчи астмата му, а на страдащия от невралгия и епилепсия Юлий Цезар са правили масаж всеки ден на цялото тяло.
25 пр.н.е. - 50 сл. н.е. Авъл Корнелий Целз медик и писател написва „De Medicina“ – енциклопедия от осем книги, която в голяма степен пресъздава историческото развитие на медицинската наука в гръко-римсия период, описва многократно масажа като техника за лечение.
100 сл. н.е. Създадено е първото училище за масаж в Китай
200-300 сл. н.е Знаменитият китайски лекар Хуа То известен като хирург прилагал лекарствени билки за наркоза, създал лечебно – оздравителен комплекс от упражнения „Играта на петте звяра” постига огромни успехи в акупунктурата.
589 - 617 сл. н.е. Династия Суй използва масажа като терапия.
600 сл. н.е В Японски се полагат основите на масажната техника Шиацу
980 - 1037 Авицена, персийски медик смятан е от мнозина за „баща на съвременната медицина“, написва медицинската енциклопедия „Канон на медицината“и описва процес известен като дестилация за извличане на масло от роза, въпреки че процесът е усъвършенстван много години след това.
1368-1644 По време на династията Мин и Цин се развива масажната терапия, като е събран богат опит в областа на леченияето на педиатричните заболявания. Изработена е уникална система за масаж – педиатричен масаж известен още като „Tuina“. Целта на Туйна е възстанаовяване на циркулацията на Ци – жизнената енергия и привеждане на организма в хармония и равновесие, като основата на доброто здраве. Намерени са около двайсет съчинения, посветени на масажа.
1517-1590 Амброаз Паре, френски хирург популяризира разтриването след къпане като терапия след баня.
1569 Джеронимо Меркуриали, също известен и като Джироламо Меркуриале, но най-вече с латинското си име Хиеронимус Меркуриалис написва първата книга по спортна медицина. Неговата книга "Изкуството на гимнастиката" систематизира всички тренировки, хранене и здраве с научна аргументация, която дава сериозна тежест на спорта в опазването на човешкото здраве. Подробно били описани три вида разтриване: слабо, силно и средно; съдържали се ценни методически указания и илюстрации.
1564-1626 Лорд Франсис Бейкън описва наблюденията си върху това, че масажът има ползи подобряващи кръвообращението.
1608-1679 Джовани Алфонсо Борели, който изучава принципите на движение при животните, стига до извода, че те се придвижват благодарение на съкращението на отделните мускулни влакна.
1660-1742 Прусия: Фридрих Хофман, лекар на краля на Прусия препоръчва разтриването и гимнастиката в кралския двор.
1742-1823 Джон Grosvenor, английски хирург практикува изцеление с ръце и става особено известен с лечението си на стави и сухожилия чрез фрикция.
1771 Издадена е в два тома книга по ортопедия с автор Жан-Андре Венел – шведски доктор и пионер в ортопедията, създател на първия ортопедичен институт, където подробно се описва и масажът.
1776-1839 Пер Хенрик Линг – шведски терапефт и учен, изучава масажа докато сам се излекува от ревматизъм на рамото. Пер разработва система от лечебна гимнастика съчетана с масаж. Движенията, използвани от Пер, били дълги и галещи, други включвали отлепване на кожата, трети били кръгообразни и търкащи, използвало се и барабанене по кожата. Неговата техника била подобна на известната днес масажна техника “класически шведски масаж”. Всички тези движения са описани в авторското произведение на Пер "Общи основи на гимнастиката". В това съчинение масажът се разглеждал като съставна част от всевъзможните видове движения, оказващи благотворно действие върху човешкия организъм.
1780 В разработката си “Медицинска и хирургическа гимнастика" французина Клеман Жозеф Тисо обръща особено внимание на разтриването, тъй като самият той считал този метод за особено важен и ефективен при лечението.
1828-1917 Основателят на остеопатията д-р Андрю Тейлър Стил, американски лекар и хирург, разочарован от ортодоксалните методи на лечение разработва ефективен мануален подход за справяне с проблемите в мускулно-скелетната система, за засилване на лечителните механизми и предотвратяване и лечение на болестите. Той го нарича „остеопатия“ – от думата „osteo“, която означава кост, и „pathy“, която означава страдание /чувство – т.е. необходимостта да се чувстват и разбират тъканите чак до костите.
1838-1909 Йохан Георг Мецгер практикува масаж до седемдесетата си годишнина и систематизира масажните движения, първоначално създадени от Пер. С това датчанинът допринася много за отделянето на масажа от физкултурните дисциплини. Мецгер пише и книга, посветена на травматични лечения, която се нарича "Лечение на изкълчените крака чрез разтриване".
1850 Масажната терапия е въведена в САЩ от двамата братя лекари Джордж и Чарлз Тейлър. Чарлз учи медицина и след дипломирането си изучава шведските движения на масажа от Матиас Рот (английски доктор, който написва първата книга на английски език за шведския масаж, като преди това изучавал техниката при Пер Хенрик Линг, като превежда някои от трудовете на Линг и открива първия институт по Шведски масаж в Англия.) Чарлз Тейлър е първият, който представя шведските масажни техники в Америка, като се установява в Ню Йорк и отваря своя практика като ортопед. Брат му Джордж Тейлър създава своя собствена терапия с упражнения и масажни техники.
1852-1943 Джон Харви Келог смятан за откривател на корнфлейкса, пише книги по здравни въпроси и хранене и ръководи собствен санаториум като използва използва т. нар. холистични методи на лекуване, особено масаж, вегетарианско хранене, хидротерапия, клизма и лечебна гимнастика. Под негово ръководство санаториума става известен и разполага през 1900 г. с 700 легла.
1879 Д-р Дъглас Греъм популяризира частната масажна практика и описва хавайския масаж ломи ломи като публикува разработка за историята на масажа.
1894 В Британия се създава общество на обучените терапевти с цел проучване на масажа и предпоставка за образование и критерии за признаване на дисциплината в образованието.
1895 Зигмунд Фройд използва масажната терапия за лечение на истерия.
1895 Харви Келог написва книгата "Изкуството на масажа", която описва масажни техники и техните ефекти върху пациенти. Пълният текст е на разположение онлайн на сайта на Институтът Меридиан. 1895 Даниел Дейвид Палмър – баща на хиропрактиката (алтернативен метод за лекуване на проблеми със ставите и гръбначния стълб, както и други болезнени части от тялото) развива и разработва специална мануална техника, която се превръща в цялостна система за диагностика и лечение. Палмър създава школа по хиропрактика, която днес има огромна популярност в медицинските и пара медицинските среди. През 1895 година хиропрактиката става официално част от съпътстващите медицински практики.
1899 Сър Уилям Бенет създава първото отделение за масаж в болница Сейнт Джордж в Лондон. 1900 Алберт Хофа – немски хирург написва книгата „Техника на масажа“
1900 Ранно Шиацу – известно като японски масаж и „изкуството на циркулацията и пробуждането“ е разработено от Джиро Мюрай. През 1915 година Тенпаку Тамаи в книга за масажи описва техниката на Шиацу. Двадесет и пет години по-късно Такуджиро Намикоши основава първия колеж по Шиацу терапия в Токио.
1907 Едгар Фердинанд – английски ортопед използва шведските движения на Линг като ги съчетава с механотерапията.
1913 Д-р Уилям Фицджералд открива Рефлексологията и я нарича Зонова терапия. В книгата си „Зонова терапия“ той описва 10 канала за протичане на информация, минаващи вертикално през тялото, от ходилата и дланите, към мозъка. Той установява, че може да премахне болката от тялото чрез натиск върху определени зони на пръстите на ръцете.
1916 Първи лицензиран масажист в Охайо - Агнес Форбс.
1917 Джеймс Менел – хирург, използва в болницата Сейнт Томас в Лондон - физическа терапия срещу болката съчетана с манипулация и масаж.
1927 Създава се първата асоциация по масаж в Ню Йорк. 1929 Елизабет Дик - немски физиотерапевт разработва съединително тъканния масаж или масаж на съединителната тъкан, като прилага и използването на рефлексни зони. Тя страдала от тежко нарушение на кръвообръщението в десния долен крайник, което е налагало ампутацията му. Веднъж случайно опипва уплътнения на кожата и подкожието и започва да масажира местата с къси разтягания, придружени с режеща болка. В резултат на масажите крайникът се затопля, кръвообръщението се подобрява и не се налага ампутация.
1930 Болниците започват да назначават на работа физиотерапевти, които използват масажната техника за подпомагане на лечението на пациентите.
1930 Латвиецът Хенри Лив създава невромускулната терапия, която е съчетание от аюрвердична медицина, остеопатия и хиропрактика, като се базира на статичен натиск върху специфични миофасциални точки за облекчаване на болка. Тази манипулация на меките тъкани (мускули, фасция, сухожилия) уравновесява централната нервна система.
1932 Д-р Емил Водер - датски физиолог създава мануалната терапия Лимфен дренаж, която се превръща в най-известната мануална терапия за стимулиране на лимфотока и за спомагане дренажа на тъканите с цел детоксикация на тялото и лечение на редица заболявания.
1934 Вилхелм Райх - австро-американски психоаналитик и биолог и ученик на Фройд използва соматични техники, за да лекува невроза чрез освобождаване на мускулното напрежение като използва въздух, движение и физическа манипулация. Райх е известен най-вече с теориите си за оргоновата енергия - животворна сила, която се среща навсякъде, дори и на повърхността на Земята. Той вярвал, че тази енергия е способна да лекува болести, да оптимизира телесните функции. Райх създал оргонов акумулатор – кутия направена от органични вещества и метали, чиито център привличал и излъчвал оргонова енергия. За да бъдат лекувани, пациентите просто трябвало да влизат в кутията и да поседят вътре известно време. Научните наблюдения на Райх го довели до заключението, че действително има сериозно подобрение на телесните функции у пациентите му.
1937 Френският химик Рене Морис Гатефос започва изследвания на лечебните сили на етеричните масла. След като претърпява инцидент в лабораторията си и изгаря ръката си, той я потапя в лавандулово масло, което успява да облекчи болката и да излекува раната. Гатефос публикува книга „Антибактериалните ефекти на маслата“ и предлага използването на термина „Аромотерапия“.
1939 В щата Флорида се създава първата асоциация по Кинезитерапия (FSMTA) с 85 терапевта.
1939 Флорида, Уисконсин, Минесота, Пенсилвания - техниките за масаж са лицензирани.
1940 Джеймс Сириакс създава техниката дълбоко напречно триене.
1943 В Чикаго се създава Американската асоциация на Масажистите и терапевтите, която днес познаваме като Американската асоциация по масажна терапия. 1943 Флорида – Регламент на масажа
1946 Провежда се първата конференция на Американската асоциация по масажна терапия