Бъдете доволни от онова, което имате: радвайте се на нещата такива каквито са. Когато осъзнаете, че нищо не ви липсва, целият свят ще е ваш.

Защо да изберем Шиацу масаж? Какво прави Шиацу масажа уникален и как той може да подобри вашата мобилност и борба със стреса?

Имаш ли стресиращ или забързан живот? Изпитваш ли постоянни болки в гърба, болки във врата и други неприятни болки, които просто не изчезват? Ако е така, Шиацу масажът може да е отговорът за теб.

Шиацу отпуска и разтяга мускулите, освобождава блокажите по тялото и те кара да летиш, сякаш си свалил няколко години от гърба си.

„Шиатсу“ в буквален превод означава метод на терапия посредством натиск с пръсти, където „ШИ“ е „пръст“, а „АТСУ“ е „натиск“.

Свойствата на този прекрасен и въздействащ масаж можете да опитате сами като гости на „Padmalaya“, но ето каква е дефиницията на японското министерство на здравеопазването за него:

„Техника която, чрез приложение на натиск с палци и длани върху определени точки по тялото, коригира дисхармонии във функциите на организма, поддържа и подобрява здравето, облекчава страданието при различни болестни състояния и активира капацитета за самолечение на тялото. Няма негативни странични ефекти.“

В източната филосовия, болестите и неразположенията се разглеждат като резултат от забавен и слаб енергиен поток преминаващ през енергийните меридиани и свързаните с тях органи. Шиацу масаж - работи за подобряване на цялостното здраве, чрез въздействие върху вътрешната енергийна система, като има за цел да отстрани препятствията, които блокират притока на енергия през меридианите на тялото.

Целта на Шиацу е да възстанови естествената защитна система и баланса на тялото и да успокои ума, като отблокира потока на енергията в меридианите. Така техниката спомага за възстановяване на баланса на енергията в цялото тяло и нормализира бързо и ефективно възможните напрежения в мускулите и органите.

Във физически аспект тази техника елиминира сковаността и хроничното напрежение причинени от стрес, облекчава болките в мускулите и подобрява тяхната еластичност. Облекчава болките в кръста, врата, раменете. Повлиява благоприятно болките в ставите и увеличава мобилността, като увеличава обхвата на движение и подобрява координацията.

Стимулира кръвния и лимфния поток в цялото тяло.

Шиатсу влияе и върху функциите на дихателния апарат и състоянието на кожата, подобрява кръвообръщението.
Успокоява нервната система и я тонизира.

Техниката подобрява равновесието на тялото и костната система, улеснява процесите на храносмилателната система и функциите на жлезите с вътрешна секреция.

Освен че е дълбоко релаксиращо преживяване, Шиацу помага за облекчаване на стреса, лечение на различни болезнени състояния и допринася за цялостното здраве и благополучие на тялото.

Как се изпълнява Шиацу?

Шиацу масажът се фокусира върху точното поставяне на пръстите върху специфични точки на натиск в тялото. Тези точки са наредени по същите енергийни канали в тялото, които се използват в акупунктурата.

Масажистът упражнява натиск директно върху кожата или леките дрехи, като се фокусира върху меридианите и акупунктурните точки под кожата или в мускулите. Въздействието на натиска ще бъде съобразено с нуждите на клиента и понякога може да бъде и леко болезнено.

Шиацу се изпълнява на земя, върху специална постелка или на масажна маса.

На посетителят се дават удобни за терапията дрехи. Понякога по време на Шиацу, освен пръсти терапевтът използва и длани, лакти, колене, с които упражнява натиск върху точките по тези меридиани. За да се стимулира допълнително способността на организма да се самолекува и за да подсили имунната система, се работи и върху области от тялото, които са разположени в съседство на тези точки.
Мобилизирането на ставите и лекото разтягане също са част от повечето терапии.

За разлика от традиционният масаж, където фокусът пада предимно на работата с мускулите; то при Шиацу се фокусираме върху ставите и фасциите (съединителната тъкан).

Как въздейства и какви са ползите от Шиацу масажа?

Натискът върху точките на тялото насърчава енергийния поток и коригира дисхармониите в тялото на пациента.
Шиацу стимулира освобождаването на ендорфини, активира имунната система и помага на тялото да се бори с болестите. Техниката може да се използва при наличието на разнообразни здравословни проблеми. След Шиацу сеанс хората изпитват дълбоко спокойствие и задоволство и се чувстват напълно отпуснати.

Ползи от Шиацу

- Умора – Шиацу е отличен за възстановяване на енергията и облекчаване на умората, натрупана от натоварения ден
- Стрес – Доказано е, че шиацу масажът понижава кортизола, хормона на стреса
- Главоболие – Шиацу може да облекчи главоболието, чрез натиск върху точките на главата, които са свързани с главоболието
- Безсъние – Шиацу масажът може да ви помогне да подобрите съня си, като облекчи стреса и напрежението
- Мускулно-скелетна болка – Шиацу е чудесен избор за облекчаване на болки, причинени от стрес, скованост или напрежение в мускулите
- Болка в гърба или ишиас – Шиацу може да бъде много ефективен при болки в кръста и ишиас, които често са причинени от стрес или напрежение
- Артрит – шиацу работи добре при хора с артрит, защото помага за увеличаване на лимфния поток, което може да помогне за облекчаване на болката
- Предменструален синдром – Шиацу може да помогне за облекчаване на ПМС, чрез облекчаване на стреса и напрежението
- Храносмилателни разстройства – Шиацу може да помогне за подобряване на храносмилането и облекчаване на симптомите на лошо храносмилане, запек и подуване на корема.

Шиацу масаж в София - Център за масаж Падмалая, кв. Лозенец, ул. "Свети Седмочисленици" 9 и 11

КАК ВЪЗНИКВА ШИАЦУ? ИСТОРИЯ НА ШИАЦУ МАСАЖА

Въпреки че Шиацу е сравнително млада уникална и много популярна японска форма на терапия, то нейните корени датират от древните китайски философски учения.

В „Класическата книга на вътрешните болести“ на Жълтия император (династия Хан 206 г. пр. н. е. – 25 г. сл. н. е.) ни дава представа за това как медицината и философията са били свързани.
Четири класически подхода към медицината са възникнали в различните посоки по света:
На юг, климатът е по-топъл и насърчава растителността, което прави прави билковите лекарства лесно достъпни.

Студът на Севера насърчава моксибузията, която представлява налагане на топлина - изгаряне на конкретни билки, като пелин и прилагане на получената топлина върху специфични акупунктурни точки в определени зони на тялото.

На Изток, където режимът на хранене се е основавл предимно от риба и сол, стомашните язви са били задълбочаващ се проблем. По това време това сътояние се е повлиявало добре от пробождането с камък и кремък на специфични точки по тялото (акупунктура).

В центъра на Китай са се развили много физически техники и практики, като масаж, дишане и упражнения, чията цел е била да се създаде връзка с Дао – Потокът на живота – „Пътя“ – Източника на недиференцирана енергия.
Около 6-ти век след Христа монасите пренасят комбинация от будизъм, даоизъм и конфуцианство от Китай в Япония. Търговията отворя комуникацията между Китай и Япония и през 7-ми век делегация от японски студенти е изпратена в Китай от принца, за да изучава китайската медицина и култура.

През периода от японската история, когато страната е била под управлението на могъщи военачалници, бойните изкуства стават особено важни. По това време техниките за реанимация на Джу-Джицу се оказват незаменими за съживяване на ученици по бойни изкуства, които са изпаднали в безсъзнание по време на спаринг. Техниките са се състояли от удар върху специфични акупунктурни точки.

Форма на масаж, наречена Anma, се развива по време на периода Едо (1602-1868) в Япония. Тази терапия е била извършвана предимно от незрящи, както и от жени. За съжаление, тъй като състоянието на тези хора, не им е давало пълен достъп до образование, то техните медицински познания по това време, не са били на нивото на лекарите и билкарите. Така практикуващите Anma изостават в знанията си и Anma придобива репутацията на терапия полезна единствено за релаксация.

Самото Шиацу е разработено едва в началото на двадесети век. Създателят му е Тамай Темпаку, който през 1919 година публикува книга, наречена Shiatsu Ho (Метод на натиск с пръсти).
Неговата книга комбинира Anma, Ампуку (древна форма на коремен масаж, използван при бременност и раждане) и Do-In (терапевтични упражнения), със западната анатомия и физиология.

В периода Тайшо (1911-1925 г.) Шиацу е дефинирано за първи път чрез Закон за Шиацу, като за първи път преp 1955 г., терапията е законно одобрена като част от масажа Anma.

През 1957 г. японската Шиацу школа е официално лицензирана от министъра на здравеопазването и социалните грижи, а през 1964 г. Шиацу най-накрая е признато като самостоятелна терапия, за разлика от шведския масаж и Anma.
Към днешна дата тези три различни терапии се регулират от един закон в Япония.

Днес Шиацу се ползва с официален статут и е напълно интегрирано в японската здравна система, а Токуджиро Намикоши е смятан от мнозина за откривателя на съвременното Шиацу.

За да се разбере политическата борба за признаване на Шиацу в Япония, е необходимо да се обяснят ефектите, които окупационните сили на САЩ имат, когато превзимат страната през 1945 г.
Издадена е директива за забрана на всички традиционни терапии. Последва продължителна съдебна битка между практикуващи акупунктура, моксибузия и Шиацу, за да бъдат възстановени правата им да практикуват. Практикуващите е трябвало да разводнят традиционните принципи зад своите практики и да дефинират работата си в западни медицински термини, за да легитимират своите терапии.

На този етап е важно да обсъдим огромния принос към развитието на Шиацу, направен от трима японци през двадесети век:

• Токуджиро Намикоши
• Шизуто Масунага
• Кацусуке Серидзава

Токуджиро Намикоши

Токуджиро Намикоши открива своята система на Шиацу чрез проба и грешка, живеейки на Хокайдо, северен японски остров, където семейството му се премества, когато той е бил много малък (1905 г.).
Поради екстремните климатични условия на острова, майка му развива артрит на коляното, който се превъща в ревматоиден артрит при много от нейните стави. Децата семейството се редуват да помагат на майка си, тъй като не са имали лекар на разположение.

Ръцете на Токуджиро са се „почувствали най-добре“ чрез полагането им върху тялото на майка му и той постепенно открива, че лечението му е по-ефективно, ако увеличи съотношението между техниките на натиск и триене. В крайна сметка тялото й се самоизлекува.

По-късно Токуджиро осъзнава, че като натиска мускулите от двете страни на средната част на гръбнака й, той стимулира надбъбречните жлези да произвеждат кортизол, което е едно истинско лекарството за ревматизъм!
През 1925-та година, Токуджиро отваря Шиацу институт на Хокайдо, след като завършва изучаването си на Anma и Западен масаж.
Той напуска училището в Хокайдо през 1933 г. и отива в Токио, за да отвори и там Шиацу училище. Това му отнема няколко години и изисква сътрудничеството на други практикуващи, но най-накрая през 1940 г. той отваря Японския институт по Шиацу в Токио.

Две години след като Шиацу е законно одобрено като част от Anma, през 1957 г., училището е законно лицензирано от министъра на здравеопазването и социалните грижи под новото име „Японска школа по Шиацу“. Това училище се оказа много успешно.

Синът на Токуджиро, Тору, прекарва седем години в преподаване на Шиацу в Европа и САЩ, допринасяйки значително за разпространението му в световен мащаб.
Стилът „Намикоши“ в Шиацу практиката включва много задълбочено лечение на цялото тяло, но може би поради фокусът му върху това как Шиацу да бъде законно признат в Япония, той се позовава на западните медицински теории, като не включва теорията на меридианите в своя стил. Неговият стил изисква задълбочено познаване на мускулно-скелетната структура на тялото и нервната система, като се набляга на нервно-мускулните точки.

Шизуто Масунага

През втората половина на двадесети век Шизуто Масунага връща Шиацу към неговите източни корени, като набляга на меридианите и теорията за петте елемента. Масунага е изучавал Западна психология и Китайска медицина, като изключително много се е интересувал от духовните, психологически и емоционални аспекти на индивидите.

Това го отвежда до създаването на „Дзен Шиацу“, отразяващо семплият и директен подход към духовността, демонстриран от японските будистки монаси.

Дзен Шиацу интегрира диагностична система, известна като Кио/Джицу, която обяснява енергийните дисбаланси в меридианите, според дефицитът (Кио) и излишъът (Джицу). Също така представя упражненията Makko-Ho, които са специално разработени упражнения, за да помогнат на хората да коригират дисбалансите в потока на енергията Ki/Чи през собствените си меридианни системи.

Масунага отваря Център за Шиацу Иокай в Токио и разработва форма на коремна диагностика, известна като Диагностика на Хара, и разширява традиционните акупунктурни меридиани, за да включи някои допълнителни меридиани.

След смъртта му работата му продължава не само в Япония, но и в Европа и САЩ. Неговата сензитивност към всички начини на работа с жизнената енергия прави Шиацу изключително популярен в световен мащаб.

Кацусуке Серидзава

Третата забележителна фигура в развитието на Шиацу през този век е Кацусуке Серидзава, който се концентрира върху Цубо (ефективните точки на меридианите). Той успява да докаже съществуването на Tsubos, използвайки съвременни електрически измервания на кожата.

Серидзава нарича своята система „Tsubo терапия“ и се застъпва за използването на всякакъв вид стимулация на Tsubos, от прилагането на мокси до акупунктура или акупресура.
Стил Шиацу, известен като „Акупресура Шиацу“, е западно производно на Цубо терапията.
Има много съвременни разклонения на тези три основни форми на Шиацу. Всяка форма съчетава компоненти от тези традиционни стилове по един или друг начин. Общото между всички методи е работа по точки и меридиани и манипулиране на Чи /жизнената енергия/, като всички методи си взаимодействат по един или руг начин при прилагане на Шиацу терапията, като при всички има комбинирана диагностика и терапия, чрез която се проверява за проблеми в тялото като твърде стегнати или разхлабени участъци, нетипични тъканни образувания, прекалено натрупване на съединителна тъкан, фасциални размествания и други.

• Намикоши (или Нипон Шиацу), най-често срещаната форма в Япония – Рутина за цялото тял – Набляга се на натиск върху специфични точки, свързани с централната и периферната нервна система, като се включват и разтягания. Набляга се повече на точките, отколкото на меридианите.

• Дзен Шиацу – Акцентът пада повече върху работата с енергийните меридиани и терапията включва работа с цялото тяло, като практикуващият насочва вниманието си върху енергийният баланс на тялото. Може да бъде по-енергичен или по-лек. Интуицията или усещането на жизнената енергия на клиента са важни.

• Лечебно Шиацу – медитация, ударението има тенденция да бъде нежно (подобно на дзен).

• Шиацу-До – Повече разтягания и движение, отколкото в Дзен. Енергиен/динамичен.

• Движение Шиацу – Работи със системата от енергийни меридиани, включваща натиск върху точки, леки манипулации и направляващи движения за осъзнаване на енергийните модели в тялото и за разрешаване на вътрешни конфликти.

« Обратно