Шиацу масаж - Мъдрост от Япония

Шиацу отпуска и разтяга мускулите, освобождава блокажите по тялото и те кара да летиш, сякаш си свалил няколко години от гърба си. 

„Шиатсу“ в буквален превод означава метод на терапия посредством натиск с пръсти, където „ШИ“ е „пръст“, а „АТСУ“ е „натиск“.

Свойствата на този прекрасен и въздействащ масаж можете да опитате сами като гости на „Padmalaya“, но ето каква е дефиницията на японското министерство на здравеопазването за него:

„Техника която, чрез приложение на натиск с палци и длани върху определени точки по тялото, коригира дисхармонии във функциите на организма, поддържа и подобрява здравето, облекчава страданието при различни болестни състояния и активира капацитета за самолечение на тялото. Няма негативни странични ефекти.“

В източната филосовия, болестите и неразположенията се разглеждат като резултат от забавен и слаб енергиен поток преминаващ през енергийните меридиани и свързаните с тях органи. 
Шиацу масаж - работи за подобряване на цялостното здраве, чрез въздействие върху вътрешната енергийна система, като има за цел да отстрани препятствията, които блокират притока на енергия през меридианите на тялото.

Целта на Шиацу е да възстанови естествената защитна система и баланса на тялото и да успокои ума, като отблокира потока на енергията в меридианите. Така техниката спомага за възстановяване на баланса на енергията в цялото тяло и нормализира бързо и ефективно възможните напрежения в мускулите и органите.

Във физически аспект тази техника елиминира сковаността и хроничното напрежение причинени от стрес, облекчава болките в мускулите и подобрява тяхната еластичност. Облекчава болките в кръста, врата, раменете. Повлиява благоприятно болките в ставите и увеличава мобилността, като увеличава обхвата на движение и подобрява координацията, стимулира кръвния и лимфния поток в цялото тяло. Шиатсу влияе и върху функциите на дихателния апарат и състоянието на кожата, подобрява кръвообръщението. Успокоява нервната система и я тонизира.

Шиацу масажът подобрява равновесието на тялото и костната система, улеснява процесите на храносмилателната система и функциите на жлезите с вътрешна секреция.

Освен че е дълбоко релаксиращо преживяване, Шиацу помага за облекчаване на стреса, лечение на различни болезнени състояния и допринася за цялостното здраве и благополучие на тялото.

Шиацу масажътсе фокусира върху точното поставяне на пръстите върху специфични точки на натиск в тялото. Тези точки са наредени по същите енергийни канали в тялото, които се използват в акупунктурата.

Масажистът упражнява натиск директно върху кожата или леките дрехи, като се фокусира върху меридианите и акупунктурните точки под кожата или в мускулите. Въздействието на натиска ще бъде съобразено с нуждите на клиента и понякога може да бъде и леко болезнено.

Шиацу се изпълнява на земя, върху специална постелка или на масажна маса.

На посетителят се дават удобни за терапията дрехи. Понякога по време на Шиацу, освен пръсти терапевтът използва и длани, лакти, колене, с които упражнява натиск върху точките по тези меридиани. За да се стимулира допълнително способността на организма да се самолекува и за да подсили имунната система, се работи и върху области от тялото, които са разположени в съседство на тези точки.
Мобилизирането на ставите и лекото разтягане също са част от повечето терапии.

За разлика от традиционният масаж, където фокусът пада предимно на работата с мускулите; то при Шиацу се фокусираме върху ставите и фасциите (съединителната тъкан).

Натискът върху точките на тялото насърчава енергийния поток и коригира дисхармониите в тялото. 
Шиацу стимулира освобождаването на ендорфини, активира имунната система и помага на тялото да се бори с болестите. Техниката може да се използва при наличието на разнообразни здравословни проблеми. След Шиацу сеанс хората изпитват дълбоко спокойствие и задоволство и се чувстват напълно отпуснати.

При какви случаи може да се ползва Шиацу?

• Умора – Шиацу е отличен за възстановяване на енергията и облекчаване на умората, натрупана от натоварения ден. Масажът стимулира циркулацията на кръвта и енергията (ки), което води до повишаване на жизнеността.
• Стрес – Доказано е, че Шиацу масажът понижава кортизола, хормона на стреса. Това помага за релаксация и успокояване на нервната система, което е от съществено значение за справяне със стреса.
• Главоболие – Шиацу може да облекчи главоболието чрез натиск върху точките на главата, които са свързани с болката. Това води до облекчаване на напрежението и подобряване на циркулацията.
• Безсъние – Шиацу масажът може да ви помогне да подобрите съня си, като облекчи стреса и напрежението. Релаксацията, постигната чрез масажа, подпомага по-дълбок и спокоен сън.
• Мускулно-скелетна болка – Шиацу е чудесен избор за облекчаване на болки, причинени от стрес, скованост или напрежение в мускулите. Масажът стимулира кръвообращението и намалява възпалението.
• Фибромиалгия – Шиацу може да бъде много ефективен при фибромиалгия, която често се проявява с хронична болка и умора. Масажът подобрява циркулацията и облекчава симптомите чрез насочване към конкретни точки на напрежение.
• Болка в гърба и ишиас – Шиацу може да бъде много ефективен при болки в кръста и ишиас, които често са причинени от стрес или напрежение. Техниката намалява напрежението в мускулите и подобрява мобилността.
• Артрит – Шиацу работи добре при хора с артрит, защото помага за увеличаване на лимфния поток, което може да помогне за облекчаване на болката и подобряване на подвижността на ставите.
• Предменструален синдром – Шиацу може да помогне за облекчаване на ПМС чрез намаляване на стреса и напрежението, които често съпътстват този период.
• Храносмилателни разстройства – Шиацу може да помогне за подобряване на храносмилането и облекчаване на симптомите на лошо храносмилане, запек и подуване на корема. Масажът стимулира функциите на храносмилателната система.
• Тревожност и депресия – Шиацу масажът може да бъде полезен за хора, страдащи от тревожност и депресия. Чрез успокояване на нервната система и стимулиране на позитивните емоции, масажът помага за подобряване на психичното здраве.
• Спортни травми и възстановяване – Шиацу е полезен за спортисти, като помага за възстановяване след интензивни тренировки и предотвратяване на спортни травми. Масажът ускорява процеса на регенерация на тъканите и подобрява гъвкавостта.
• Имунна система – Чрез подобряване на кръвообращението и стимулиране на лимфната система, Шиацу подпомага укрепването на имунната система и повишава устойчивостта на организма срещу болести.

Шиацу е универсална терапия, която може да бъде полезна в множество случаи. Независимо дали се нуждаете от облекчаване на болка, намаляване на стрес или подобряване на общото благосъстояние, Шиацу масажът предлага множество ползи за физическото и психическото здраве.

Въпреки че Шиацу е сравнително млада уникална и много популярна японска форма на терапия, то нейните корени датират от древните китайски философски учения. 

В „Класическата книга на вътрешните болести“ на Жълтия император (династия Хан 206 г. пр. н. е. – 25 г. сл. н. е.) ни дава представа за това как медицината и философията са били свързани.
Четири класически подхода към медицината са възникнали в различните посоки по света:
На юг, климатът е по-топъл и насърчава растителността, което прави прави билковите лекарства лесно достъпни.

Студът на Севера насърчава моксибузията, която представлява налагане на топлина - изгаряне на конкретни билки, като пелин и прилагане на получената топлина върху специфични акупунктурни точки в определени зони на тялото.

На Изток, където режимът на хранене се е основавл предимно от риба и сол, стомашните язви са били задълбочаващ се проблем. По това време това сътояние се е повлиявало добре от пробождането с камък и кремък на специфични точки по тялото (акупунктура).

В центъра на Китай са се развили много физически техники и практики, като масаж, дишане и упражнения, чията цел е била да се създаде връзка с Дао – Потокът на живота – „Пътя“ – Източника на недиференцирана енергия.
Около 6-ти век след Христа монасите пренасят комбинация от будизъм, даоизъм и конфуцианство от Китай в Япония. Търговията отворя комуникацията между Китай и Япония и през 7-ми век делегация от японски студенти е изпратена в Китай от принца, за да изучава китайската медицина и култура.

През периода от японската история, когато страната е била под управлението на могъщи военачалници, бойните изкуства стават особено важни. По това време техниките за реанимация на Джу-Джицу се оказват незаменими за съживяване на ученици по бойни изкуства, които са изпаднали в безсъзнание по време на спаринг. Техниките са се състояли от удар върху специфични акупунктурни точки.

Форма на масаж, наречена Anma, се развива по време на периода Едо (1602-1868) в Япония. Тази терапия е била извършвана предимно от незрящи, както и от жени. За съжаление, тъй като състоянието на тези хора, не им е давало пълен достъп до образование, то техните медицински познания по това време, не са били на нивото на лекарите и билкарите. Така практикуващите Anma изостават в знанията си и Anma придобива репутацията на терапия полезна единствено за релаксация.

Самото Шиацу е разработено едва в началото на двадесети век. Създателят му е Тамай Темпаку, който през 1919 година публикува книга, наречена Shiatsu Ho (Метод на натиск с пръсти).
Неговата книга комбинира Anma, Ампуку (древна форма на коремен масаж, използван при бременност и раждане) и Do-In (терапевтични упражнения), със западната анатомия и физиология.

В периода Тайшо (1911-1925 г.) Шиацу е дефинирано за първи път чрез Закон за Шиацу, като за първи път преp 1955 г., терапията е законно одобрена като част от масажа Anma.

През 1957 г. японската Шиацу школа е официално лицензирана от министъра на здравеопазването и социалните грижи, а през 1964 г. Шиацу най-накрая е признато като самостоятелна терапия, за разлика от шведския масаж и Anma.
Към днешна дата тези три различни терапии се регулират от един закон в Япония.

Днес Шиацу се ползва с официален статут и е напълно интегрирано в японската здравна система, а Токуджиро Намикоши е смятан от мнозина за откривателя на съвременното Шиацу.
Шиацу като терапия се развива в Япония в началото на 20-ти век. Тя се базирана на древни китайски лечебни техники и японски масажни практики, известни като Анма. Шиацу официално е призната като форма на терапия в Япония през 1950 г. благодарение на работата на Токуджиро Намикоши, който създава съвременната форма на Шиацу. Той основава първото училище по Шиацу през 1940 г. в Токио, което спомага за популяризирането и разпространението на техниката както в Япония, така и по света.

За да се разбере политическата борба за признаване на Шиацу в Япония, е необходимо да се обяснят ефектите, които окупационните сили на САЩ имат, когато превзимат страната през 1945 г.
Издадена е директива за забрана на всички традиционни терапии. Следва продължителна съдебна битка между практикуващи акупунктура, моксибузия и Шиацу, за да бъдат възстановени правата им да практикуват. Практикуващите е трябвало да разводнят традиционните принципи зад своите практики и да дефинират работата си в западни медицински термини, за да легитимират своите терапии.

На този етап е важно да обсъдим огромния принос към развитието на Шиацу, направен от трима японци през двадесети век:

• Токуджиро Намикоши
• Шизуто Масунага
• Кацусуке Серидзава

Токуджиро Намикоши е роден през 1905 г. в Токушима, Япония и е почитан като основател на съвременната Шиацу терапия. Неговата житейска работа значително повлияна на алтернативната медицина, съчетавайки традиционните японски лечебни техники със съвременни медицински знания, за да създаде холистичен подход към здравето и благополучието.

Ранен живот и вдъхновение
Пътят на Намикоши към света на лечението започва в много млада възраст. Когато бил на седем години, майка му страдала от ревматоиден артрит, състояние, което й причинявало голяма болка и дискомфорт. Решен да облекчи нейните страдания, малкият Намикоши инстинктивно започнал да използва ръцете си, за да прилага натиск върху тялото й. Той открил, че определени видове натиск осигуряват облекчение, като това положило основата за неговата бъдеща работа в Шиацу.

Развитие на Шиацу
В началото на 20-ти век традиционните японски масажни техники, като Анма, били добре познати. Намикоши скоро осъзнал, че чрез фокусиране върху прилагането на устойчив натиск с палците и пръстите върху специфични точки на тялото, може да постигне по-ефективни резултати. Намикоши се стремял да създаде метод, който да включва както традиционни знания, така и най-новите медицински прозрения. Той изучавал различни форми на телесна терапия и традиционна медицина и чрез експериментиране и посвещение усъвършенствал своите техники. Методът на Намикоши акцентира върху използването на пръстите, дланите и палците за прилагане на натиск върху специфични точки на тялото, целейки да балансира енергийния поток на тялото и да стимулира неговите естествени лечебни процеси. Това довело до разработването на неговия уникален метод, който той нарекъл "Шиацу", което означава "натиск с пръсти".

За разлика от Анма, която включва разнообразни техники на триене, потупване и месене, Шиацу се фокусира върху статичния натиск, прилаган върху акупресурни точки, меридиани и по енергийните пътища (Чи) в тялото. Методът на Намикоши се основава не само на традиционни японски концепции, но също така включва принципи на западната анатомия и физиология, предоставяйки цялостен подход към здравето и лечението.

Създаване на Японския шиацу колеж
Осъзнавайки нуждата да формализира и разпространи своите методи, през 1940 г. Намикоши основава Японския Шиацу колеж в Токио, който става Център за Шиацу образование и изследвания. Неговото училище е първото, което предлага официално обучение и сертифициране в Шиацу терапия. Учебната програма комбинира традиционни източни практики със западни анатомични и физиологични знания, предоставяйки на студентите цялостно разбиране на човешкото тяло и неговите функции. Тази интеграция на изток и запад помогнала да се легитимира Шиацу като достоверна и ефективна терапевтична практика и изиграла решаваща роля в стандартизирането на Шиацу практиката и обучаването на ново поколение терапевти. Японският Шиацу колеж се превръща в основата на Шиацу образованието, привличайки студенти от цяла Япония и по-късно от целия свят.

Философия и техника
Шиацу стила на Намикоши е основан на вярата, че здравето се поддържа чрез баланса и свободния поток на енергията, или "Чи", в цялото тяло. Шиацу терапевтът използва докосване, за да диагностицира и лекува дисбаланси, целейки да възстанови хармонията и да насърчи самолечението. Този метод се фокусира върху прилагането на натиск върху специфични точки по меридианите на тялото - пътища, през които тече енергията. Тези точки често съвпадат с използваните в акупунктурата и акупресурата, подчертавайки взаимосвързаността на различните традиционни терапии.

Признание и влияние
Намикоши разпространява усилията си отвъд Япония, стремейки се да въведе Шиацу на световната сцена. Неговите техники се приемат добре на международно ниво, като повлияват различните форми на терапия за тяло и коплиментарна медицина.

През 1955 г. Министерството на здравеопазването и социалните грижи в Япония официално признава Шиацу като отделна форма на терапия. Това признание било изключително значително, утвърждавайки терапевтичната стойност на Шиацу и отличавайки го от други форми на масаж и мануална терапия.

Намикоши започва да пътува интензивно през 1950-те години, демонстрирайки Шиацу техники и преподавайки Шиацу в Северна Америка и Европа. Неговите усилия, харизма и ефективност помогнали да се въведе и популяризира Шиацу терапията по целия свят, водейки до създаването на множество Шиацу училища и практики по света. Неговата книга "Do It Yourself Shiatsu" станала популярно ръководство, правейки принципите на Шиацу достъпни за по-широка аудитория.

Наследство и продължение
Токуджиро Намикоши си отива през 2000 г., но неговото наследство продължава чрез работата на неговите ученици и институциите, които той основал. Японският Шиацу колеж остава водещ център за Шиацу образование, като продължава да поддържа стандартите, които той е установил, гарантирайки, че новите поколения терапевти са обучени в принципите и техниките, които той е разработил. Синовете на Намикоши, Тору и Токуджиро младши, също са били инструментални в промотирането и развитието на Шиацу терапията.

Приноси към здравеопазването
Приносите на Намикоши към здравеопазването са дълбоки. Сега Шиацу се използва за лечение на широк спектър от състояния, включително мускулно-скелетна болка, стрес, храносмилателни проблеми и други. Неговият холистичен подход разглежда физическите, емоционалните и духовните аспекти на здравето, правейки го универсална и ефективна терапия.

Шиацу терапевтите използват разнообразни техники, включително статичен натиск, люлеещи движения и разтягания, за да отговорят на индивидуалните нужди на пациентите. Терапията е известна със способността си да подобрява циркулацията, увеличава гъвкавостта, намалява стреса и насърчава общото благополучие. Пациентите често съобщават за дълбоко усещане за релаксация и подмладяване след Шиацу сесия.

Съвременната Шиацу практика
Днес Шиацу се практикува по целия свят, с различни стилове и школи, отразяващи разнообразните влияния, които са оформили неговото развитие. Основните принципи, установени от Намикоши, остават основни за практиката, подчертавайки важността на докосването, натиска и естествените лечебни способности на тялото. Модерните практикуващи продължават да обновяват и адаптират Шиацу, за да отговорят на нуждите на съвременните пациенти.

Синът на Токуджиро, Тору, прекарва седем години в преподаване на Шиацу в Европа и САЩ, допринасяйки значително за разпространението му в световен мащаб.
Стилът „Намикоши“ в Шиацу практиката включва много задълбочено лечение на цялото тяло, но може би поради фокусът му върху това как Шиацу да бъде законно признат в Япония, той се позовава на западните медицински теории, като не включва теорията на меридианите в своя стил. Неговият стил изисква задълбочено познаване на мускулно-скелетната структура на тялото и нервната система, като се набляга на нервно-мускулните точки.

През втората половина на двадесети век Шизуто Масунага връща Шиацу към неговите източни корени, като набляга на меридианите и теорията за петте елемента. Масунага е изучавал Западна психология и Китайска медицина, като изключително много се е интересувал от духовните, психологически и емоционални аспекти на индивидите. 

Това го отвежда до създаването на „Дзен Шиацу“, отразяващо семплият и директен подход към духовността, демонстриран от японските будистки монаси. Той се отклонява от традиционния подход на Токуджиро Намикоши, като включва по-широк спектър от диагностични и лечебни техники, базирани на меридианната теория и традиционната китайска медицина (ТКМ).

Шизуто Масунага е роден през 1925 г. в Хирошима, Япония. Още от ранна възраст той проявява интерес към традиционните японски лечебни изкуства, което го подтиква да се задълбочи в изучаването на шиацу. През 1950 г. Масунага завършва психология в Университета на Киото, където започва да обединява знанията си за западната психология с традиционните източни лечебни практики.

Дзен Шиацу интегрира диагностична система, известна като Кио/Джицу, която обяснява енергийните дисбаланси в меридианите, според дефицитът (Кио) и излишъкът (Джицу). Също така представя упражненията Makko-Ho, които са специално разработени упражнения, за да помогнат на хората да коригират дисбалансите в потока на енергията Ki/Чи през собствените си меридианни системи.

Масунага отваря Център за Шиацу Иокай в Токио и разработва форма на коремна диагностика, известна като Диагностика на Хара, и разширява традиционните акупунктурни меридиани, за да включи някои допълнителни меридиани.

Основни принципи на Зен Шиацу
Зен шиацу на Масунага се отличава с акцент върху цялостния подход към тялото и духа. В своята практика той включва следните принципи:

• Меридианна теория: В допълнение към класическите меридиани, използвани в ТКМ, Масунага добавя и свои собствени меридиани, които отразяват неговото дълбоко разбиране за енергийния поток в тялото.
  
  
• Диагностика чрез докосване: Масунага вярва, че чрез чувствителност и интуиция терапевтът може да диагностицира и лекува дисбалансите в енергията (ки) на пациента.
  
  
• Цялостен подход: В Зен Шиацу се обръща внимание не само на физическите симптоми, но и на емоционалните и психични аспекти на здравето.

Влиянието на Масунага върху шиацу терапията е неоценимо. Неговият подход към лечението се основава на дълбоко разбиране за връзката между тялото и духа, което го прави изключително ефективен и приложим в съвременната медицина. След смъртта му работата му продължава не само в Япония, но и в Европа и САЩ. Неговата сензитивност към всички начини на работа с жизнената енергия прави Шиацу изключително популярен в световен мащаб.

Третата забележителна фигура в развитието на Шиацу през този век е Кацусуке Серидзава, който се концентрира върху Цубо (ефективните точки на меридианите). Той успява да докаже съществуването на Tsubos, използвайки съвременни електрически измервания на кожата.

Кацуцуке Серизава е роден в началото на 20-ти век в Япония. Още от млада възраст проявява дълбок интерес към традиционната японска медицина и по-специално към Шиацу. Той е ученик на Токуджиро Намикоши, основателят на модерното Шиацу, и продължава да развива и усъвършенства методите на своя учител. 

Серизава е известен с внедряването на научния подход в Шиацу терапията. Той се стреми да обоснове и докаже ефективността на Шиацу чрез научни изследвания и експерименти. Това го прави един от първите практикуващи, които се опитват да съчетаят традиционната източна медицина със съвременната западна наука.

Серидзава нарича своята система „Tsubo терапия“ и се застъпва за използването на всякакъв вид стимулация на Tsubos, от прилагането на мокси до акупунктура или акупресура.

Кацуцуке Серизава въвежда няколко важни принципа и техники, които обогатяват практиката на Шиацу:

• Фокус върху меридианите: Той задълбочава изучаването на енергийните меридиани и точките на натиск по тялото, базирайки се на традиционната китайска медицина.
• Научен подход: Серизава провежда множество изследвания, за да докаже физиологичните ефекти на Шиацу върху човешкото тяло, включително подобряване на циркулацията на кръвта и лимфния дренаж, както и облекчаване на болката.
• Интеграция с психологията: Той изследва и психосоматичните аспекти на здравето, като включва принципи от психологията в своите методи на лечение.

Стил Шиацу, известен като „Акупресура Шиацу“, е западно производно на Цубо терапията.

Има много съвременни разклонения на тези три основни форми на Шиацу. Всяка форма съчетава компоненти от тези традиционни стилове по един или друг начин. Общото между всички методи е работа по точки и меридиани и манипулиране на Чи /жизнената енергия/, като всички методи си взаимодействат по един или руг начин при прилагане на Шиацу терапията, като при всички има комбинирана диагностика и терапия, чрез която се проверява за проблеми в тялото като твърде стегнати или разхлабени участъци, нетипични тъканни образувания, прекалено натрупване на съединителна тъкан, фасциални размествания и други.

• Намикоши(или Нипон Шиацу), най-често срещаната форма в Япония – Рутина за цялото тял – Набляга се на натиск върху специфични точки, свързани с централната и периферната нервна система, като се включват и разтягания. Набляга се повече на точките, отколкото на меридианите.

• Дзен Шиацу – Акцентът пада повече върху работата с енергийните меридиани и терапията включва работа с цялото тяло, като практикуващият насочва вниманието си върху енергийният баланс на тялото. Може да бъде по-енергичен или по-лек. Интуицията или усещането на жизнената енергия на клиента са важни.

• Лечебно Шиацу – медитация, ударението има тенденция да бъде нежно (подобно на дзен).

• Шиацу-До – Повече разтягания и движение, отколкото в Дзен. Енергиен/динамичен.

• Движение Шиацу – Работи със системата от енергийни меридиани, включваща натиск върху точки, леки манипулации и направляващи движения за осъзнаване на енергийните модели в тялото и за разрешаване на вътрешни конфликти.